Влогър в България ли? – Част 2
В предишния материал ви запознахме с това, що е то влогър, а днес ще разгледаме измеренията му в България и проблемите, с които българските видео блогъри се срещат, по-специално финансовата възвращаемост на целия процес и изобщо можем ли да говорим за такава. За целта се свързахме с популярни представители на влогър общността у нас, като всички до един обожават това, което правят, и са единодушни, че хората, които ги следят, са основната им мотивация.
Къде можем да срещнем българските влогъри?
Съвсем логично, голяма част от родните представители на влогър общността най-често стартират първо авторски проект в българския сайт за видео споделяне VBOX7, където аудиторията им е изцяло българска, а комуникацията с представители на онлайн платформата при възникване на въпроси и проблеми е „мисия възможна“ за разлика от YouYube, които “не са от най-бързите”, когато има запитване. И въпреки това масово българските видео блогъри предпочитат YouYube, където клиповете им достигат до по-разнообразна аудитория, която на свой ред е по-добронамерена и настроена към градивна критика, коментира Павел Колев (pavelkolevchannel), а от друга страна, самата социална мрежа предлага по-богат набор от инструменти, с които влогърите да следят и анализират аудиторията си. Ана-Мария Пенева (Анна Кво) допълва, че също така голям проблем при качване на видеа във VBOX7 е ограничението за размер до 300 MB, което е „изключително малко“.
Разбира се, българските „говорещи глави“ споделят авторски видеа и в най-популярната у нас социална мрежа – Facebook, където гледанията им достигат рекордни цифри. Друга предпочитана влогър платформа у нас е vlogbox.bg.
Кои са българските влогъри?
Те са най-често младежи между 14 и 18 години с желание да споделят своята гледна точка за и към света, поглеждайки битието от неговата шеговита страна, но опитвайки се да накарат своите връстници да се замислят и върху по-сериозните му аспекти, избягвайки размахването на родителския показалец.
Срещат се и гейм коментатори като Драгомир Димитров (псевдоним ZnakaProds в YouTube), чиито фокус са последните видео и компютърни игри, които коментират с голяма доза чувство за хумор.
Други разпознаваеми имена сред родната влогър общност са тези на нейните бюти представителки, при които възрастовата граница леко се покачва от 18 до 35 години средно. Те са забавни, чаровни и не пропускат да споделят личните си впечатления от най-новия продукт, минал през ръцете им, както и полезни „хитринки“ за бялата и декоративна козметика. Отново в YouTube най-популярни сред тази група български влогъри са Боряна Стефанова (Boryana Stefanova със 7 680 последователи: май, 2014), Деница Христова (Denitsa Hristova, 3 636 абонати отново към същата дата), Мариета Костадинова (Murfeishun), Снежана Атанасова (Snejana Atanasova), Галя (Mymakeup2013) и други.
Любопитен факт тук е, че именно бюти влогърките на Запад и в САЩ са сред най-успешните онлайн предприемачи. Те биват глезени и ухажвани от големите козметични компании като Schwarzkopf, Nivea, Vichy и др., с които сключват договори за милиони срещу ревюта на техни продукти във видео клиповете. Следва да проследим дали така „в зелено“ стоят нещата и за българските влогъри.
Какви са финансовите измерения на влогърството у нас?
Докато в Америка и част от Западна Европа (Великобритания и Германия най-вече) популярните „говорещи глави“ се издържат изцяло от видео блогинг, а някои от тях като Мишел Фан (michellephanchannel), чието видео е поместено по-горе, са станали дори милионери благодарение на хобито си, то българските им колеги споделят, че към настоящия момент и дума не може да става за адекватно монетизиране на креативната енергия, време и усилия, които влагат при поддържане на каналите си в YouYube, който е безспорен лидер сред сайтовете за видео споделяне.
Така например Павел Колев, който към май 2014 е достигнал завидните за аудиторията в България 2433 абонати с изцяло авторския си проект pavelkolevchannel, споделя, че парите, които получава от YouYube като техен партньор, са „смешни“.
Павел е на 20 години, от Плевен и в момента учи Филмов и телевизионен монтаж в НАТФИЗ. Допълва, че въпреки финансовата „неблагодарност“ на влогърството в България, не мисли да се отказва, а дори напротив, продължава да инвестира лични средства за целта, които до момента надхвърлят сумата от 5000 лв: закупуване на специален лаптоп за целта, камера с професионални обективи, осветление и други. Влогърът продуцент допълва, че най-вероятно видео блогър със същите гледания и последователи като него в САЩ получава по долар на гледане, докато тук, в България, всичко се прави за удоволствие и мотивацията е по-скоро свързана със забавление, социализиране и любов към влогинга. Причина за това Павел вижда в нестабилната икономика на България.
Галя от Mymakeup2013 пък коментира, че друг фактор изиграва важна роля при отсъствието на монетизиране в България и това са пиарите и хората, отговорни за рекламата на съответния бранд. В това отношение според бюти влогърката страната ни е светлинни години назад.
Бъдещето пред бълграските видео влогъри
Въпреки перипетиите, с които се срещат родните влогъри и финансовата несправедливост, с пред която биват изправяни, влагайки лични средства и криейтив в заснемането на авторски видеа, срещу което получават жълти стотинки, а нерядко и 0.00 лв., всички до един гледат оптимистично към бъдещето и са категорични, че влогър общността в България тепърва ще се развива, както и всички нейни аспекти и измерения.
The post Влогър в България ли? – Част 2 appeared first on ORM BG - Управление на онлайн репутация.