Както стана ясно, работата ни изисква непрекъсната комуникация с различни клиенти – от усмихнати и положително настроени към всяко ново или позабравено старо нещо до сърдити и намръщени, толкова вглъбени в себе си, че дори не забелязват хората около тях. Същите тези, които от вратата без поздрав започват да говорят какво искат от теб – дори в доста случаи да не знаят точно какво е то. За голямо щастие вторите са все по-малко и се надявам, че една от причините затова сме ние. Ние, които сме ги изслушвали, уточнявали сме с тях информацията, която имат и с общи усилия и търпеливи обяснения сме стигнали до там, че когато даден човек влезе при нас – той да се усмихне, да е спокоен и да е сигурен за какво точно е дошъл. И така, взаимоотношенията ни с клиентите се доусъвършенстват с всеки изминал ден, изградени на взаимно доверие.
А какво всъщност е доверието? Доверието е отношението ни към нещо или някого, изразяващо вярата ни в това конкретно нещо или някого. Освен доверието на клиентите към нас е важно и нашето доверие към многото и различни колеги, с които общуваме ежедневно.
„Доверието е онова смазващо вещество, което прави възможна работата на организациите“ , както е казал американският професор, консултант и автор на множество книги в областта на лидерството и планирането Уорън Бенис. За да се довериш на някого, не е достатъчно той да е с по-голям ранг или с повече опит от теб – Албер Камю (френски писател, драматург, журналист и философ) казва: „Рядко се доверяваме на тези, които са по-добри от нас“, но често е от голямо значение. Голяма роля играе и цялостното излъчване на човека и неговото отношение към теб. Според учените от Карловия университет в Прага, мъжете и жените с кафяви очи вдъхват най-голямо доверие, а синеоките хора са най-ненадеждни, освен това жените вдъхвали по-голямо доверие от мъжете, а по-малките черти на лицето правят мъжете да изглеждат по-малко мъжествени и следователно не толкова надеждни. Друг е въпросът, че доста често ти се налага да се довериш на човек, който не си виждал никога, а само си говорил с него по телефона… ако и това въобще си правил преди.
Важно е и доверието в себе си. Човек, реално преценяващ ситуациите, дори и в най-рационалните си решения, знае, че има вероятност да сгреши. Степента на доверие, което някой има в себе си, често зависи не от истинско самопознание, а от други фактори, защото вземайки решение да действа, човек не знае много неща и често се налага да се довери на друг. За да действа в колективи и да влиза в сложни отношения с другите хора, за които знае по-малко, отколкото за себе си, всеки се опитва да събере информация за другите и да прецени рационално техните достойнства и недостатъци, техните качества и способности, както и тяхното истинско отношение към него. Но всеки интерпретира ситуацията по собствен начин, в зависимост от степента на привързаност към другия, от нагласите и собствените му очаквания.
И в крайна сметка… за вземането на решение човек винаги трябва да се довери на някого, да поеме риск, дори той да е минимален. В ежедневното общуване с много и различни хора, занимавайки се с куп разнообразни неща, важно място във всяко наше действие е отредено на Доверието ни към другите, независимо дали си клиент и се доверяваш на служителя, който те обслужва или си просто един по веригата, който с помощта на колега трябва да реши даден проблем.
Ако човек не вярва и не се доверява, той не би могъл да съществува.
Вярвайте в доброто, доверявайте се на хората около Вас (или поне на тези, които го заслужават), опитвайте се да правите всеки ден по-хубав от предходния и не сваляйте усмивката от лицето си 
… и все пак никога не бъдете наивни!
The post Важно ли е доверието при работата с много хора? appeared first on ORM BG - Управление на онлайн репутация.